Причините да се прибягва до топлоизолация в дома ни са известни на всички: топъл дом през зимата, хлад през лятото, изгонване на мухъла, редуциране на конденза – все неща, които касаят здравето ни. Под топлоизолация лаикът обикновено разбира стенна топлоизолация, като пренебрегва другите начини за забавяне на изтичането на топлина от жилището – чрез избор на подходяща дограма, врати, подови настилки. Наистина изолацията на стените е едно от най-ефективните средства за поддържане на здравословна домашна среда.
Стенната топлоизолация се предлага в два варианта – външна и вътрешна.
Вътрешната изолация се изработва по-лесно и не е скъпа. Дотук се свършват предимствата й. Тя все пак смалява размерите на помещението и не успява да се пребори с конденза. Водните пари се втечняват между изолацията и мебелите, като така постепенно изолационният материал подгизва или водата потича надолу. Експертите все пак предлагат полагането и на вътрешна изолация, но с по-тънък материал – депрон, тапети, коркови плочи и др., тъй като така по-бързо се затопля помещението.
При външната изолация ефектът на задържане на топлината се постига доста по-лесно, като тя се поставя до най-студеното място – по външни стени. По този начин температурата се покачва в посока навътре, докато вътрешната част на стената се приближи по температура с тази на въздуха. Външната изолация има и предпазваща роля от пулсациите на температурата в заобикалящата ни среда, като по този начин повишава стабилността на температурата на стената, а следователно подобрява и нейното „поведение” при промени на времето. Ако външната ви изолация е факт, не бързайте да обявявате победа над мухъла и конденза. Те могат да се появят веднага, ако не нанесете стиропорени покрития по вътрешната част на най-студените места от външните ви стени. Тази стъпка започна да става все по-необходима след като голяма част от населението започна да включва и изключва отоплението си вкъщи в рамките на няколко часа. Ефектът от непрестанните изменения на температурата в помещенията е, че въздухът се затопля, но стените остават студени. Голямата разлика често ни носи чувството, че в помещението лъха хлад, дори и при плътно затворени прозорци и врати. Мухълът често избуява в подобни условия и „се заселва” в помещенията. В такива случаи и външната изолация не може да помогне, тъй като почти незначителните и краткотрайни температурни колебания се загубват в масивната конструкция на стената. Накратко, ако включите парното си за 2 часа вечер, а после го изключите за през нощта, може да се наложи да правите ремонт.
Разбира се, съществуват и противници на комбинирания подход от основна външна изолация и тънка вътрешна. Те изтъкват като довод за своите твърдения загубите от акумулиращия ефект на стената. Ако стената е изолирана от двете страни, тя губи способността си да натрупва плавно топлина или студ и оттам да осигурява по-плавни промени на температурата в помещението.
Какъвто и подход да изберете, не забравяйте и обществените ползи от цялостния ви избор да извършите този ремонт. Изолираните сгради се наричат още „нискоенергийни” или „пасивни”, когато се свързват с ползите в борбата с глобалното затопляне, тъй като те активно спомагат за по-ниското потребление на енергия.